Идеи за конструиране на обучение по правата на детето (8) ТЕМА: РАЗЛИЧИЕ И РАВЕНСТВО: МОМИЧЕТА

РАЗЛИЧИЕ И РАВЕНСТВО: МОМИЧЕТА - МОМЧЕТА

“За целите на настоящата Конвенция* понятието “дискриминация по отношение на жените” означава всяко различие, изключение или ограничение по признака на пола, което е насочено към отслабване или намаляване до минимум на признанието, използването или осъществяването на жените, независимо от тяхното семейно положение, въз основа на равноправието на мъжете и жените, на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област.”

(*Член 1 от “Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените” от 1979 година)

ОСНОВАНИЯ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Типичните нагласи за междуполово възприемане са утвърдили разбирането за непреодолими различия между мъжа и жената. От най-ранна възраст човек свиква да се отнася към другия пол като към “чужда” природа и да го приема единствено по силата на взаимната биологична предпоставеност. Тенденцията за парцелиране на пространството на “мъжко” и “женско” се съхранява и в отношението на възрастният, който бърза да изяви достойнствата на пола си в различни сфери на социалния живот. Дори любовта може да се окаже за него територия за доказване предимствата на собствения пол.
Неизброими са митовете за различните “възможности” на двата пола в любовта, които се предават от поколение на поколение като рецепти за дължимо поведение на мъжете спрямо жените и на жените спрямо мъжете. Те доказват, че отношенията между двата пола, вследствие от чувството за взаимна ощетеност, до голяма степен са рамкирани от позицията им на недоверие един спрямо друг. Така, под натиска на “историческите” предписания за придържане към образа на собствения пол, качеството “мъж”/“жена” като че ли се отчуждава от личността. То се превръща във външна, пришита характеристика - природно и социално зададена и, поради тази причина, се възприема като предпоставено бреме. Външната зависимост от своя пол възпроизвежда неблагоприятни ефекти върху формирането на очакванията спрямо бъдещите взаимоотношения с противоположния пол. Негативното преживяване на собствената полова принадлежност, подценяването на половата идентичност и произтичащите от това поведенчески прояви, пораждат едни от най-сериозните проблеми в живота на младия човек. Личностната неувереност и пълната зависимост от признанието на другия пол най-често води до бягство от собствения пол или затваряне (скриване) в неговата “самодостатъчност”, както и до неосъзнато подценяване или открит протест срещу другия пол. Така личността в по-голяма степен е застрашена от предприемане на рисково социално поведение.

Отношенията между половете е една от най-конфликтните територии в сферата на социалните взаимодействия, с което може да се аргументира необходимостта от представянето на проблема за “разбирането” на другия пол като проекция на универсалния проблем за “разбирането на другия”. Затова, темата за разбирателството между половете носи своите културологични (и в частност етно-културни) своеобразия и представлява изключително актуален проблем за общности, в които консервативната традиция се сблъсква с либералните тенденции на утвърждаване равноценността на половете.

Всяка културна идентичност носи със себе си своите начини за посрещане на проблема за равноценността на половете. Разбиранията за стойността на собствения и на другия пол са вплетени на различни равнища в етно-културното самосъзнание на общностите. Това определя отношенията между половете като територия, изключително чувствителна на културните влияния (стереотипи и нагласи), онтологично свързани с различни времеви, пространствени и цивилизационни измерения на човешкото съжителство. В своята ежедневна битийност отношенията между половете носят характера на интеркултурна проблематика, не просто заради популярното дефиниране на “мъжкото” и “женското” като два различни свята, две противоположни съзнания и т.н., а преди всичко, заради интимния, сакрален и социален характер на пола.

Проблемът за равноценността на половете все още не е предмет на пълноценен обществен диалог. Съществуват, разбира се, опити за обществен разговор по проблемите на домашното насилие, сексуалното робство и, феминистично провокирани инициативи, утвърждаващи в по-голяма степен публичното лицемерие по отношение на възприемането на еманципацията, отколкото рационални действия, насочени към развитието на чувствителност към “другия” пол. Този диалог може да получи реални социални измерения, ако училището се обърне с лице към проблема за утвърждаването на равноценността на половете и на своя територия “изпробва” възможности за търсене на измеренията на разбирателството между половете. От своя страна, развитието на умения за междуполово разбирателство може да се окаже високо ефективно методологическо средство за осъществяване на философска пропедевтика в началните класове и развитие на умения за интеркултурен диалог.

Днешното училище като цяло остава извън духовната атмосфера на диалога за равноценността на половете. Съвременното образование не предлага достатъчно възможности за пълноценно ориентиране на младите хора в усвояването на своите полови роли и утвърждаването им като проява на половата равноценност и личностно самочувствие. Необходимо е да се търсят нови ресурси за реализиране на сексуално образование, което да не се затваря единствено в проблематиката на половата хигиена и уменията за сексуално здраве.

В този смисъл, обучението по правата на детето в училище дава добър шанс на учителя да се ориентира към проблема за равноценността на половете чрез едно мета - разбиране на пола и тълкуване на взаимодействието между мъжа и жената във философски и социално-психологически план. Учителят може да изведе сексуалното образователно съдържание извън досегашните рамки на дисциплините от природо-научния цикъл, извън ограниченията на здравния подход при конструирането на образователното съдържание (независимо от опитите той да се глобализира). Това ще направи темата за взаимоотношенията между половете по-възприемчива за приложение на интердисциплинарните подходи, които в своята цялостност имат възможност да разкрият разностранния смисъл на сексуалността и да направят обучението по-интересно за подрастващите.