Домът е първото защитено и сигурно “свое място”. Той за цял живот остава кътчето, в което всеки може най-лесно и задълго да бъде с хората, които обича и със самия себе си. Домът не е само сградата - къщата, апартаментът, помещението, стаята, които приютяват. Отличителните характеристики на членовете на семейството, своеобразието на взаимоотношенията помежду им, ценностните им ориентации творят неповторимата атмосфера на всеки дом. Затова домът се възприема повече емоционално и като идея, отколкото в неговите рационални измерения. Той се превръща в метафора на изначалната връзка на детето с неговото семейство.

Домът е символ на семейството и родителството. За детето “семейство” означава защита, а съжителството със своите родители е най-естественият начин на живот. Детето не подлага на съмнение факта, че трябва да бъде отглеждано от своите родители, и че те му дължат обич и грижи.

Обществото и държавата също приемат, че семейната институция е тази, която е в състояние да осигури най-добрата защита на интересите на детето и делегира права на родителите:

• да избират име на децата си и да им дават своето гражданството;
• да поддържат лични отношения и преки контакти с децата си и да не бъдат разделяни от тях, против волята им (освен в случаите, когато такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето);
• да отглеждат децата си като се грижат за тяхното физическо, умствено здраве и личностно развитие;
• да ги възпитават в духа на традиционната за своята етническата и религиозна общност култура и ценности;
• да се интересуват и получават информация за здравословното състояние и училищните постижения на своите деца, както и да вземат решения за тяхното здраве и образование;
• да осигуряват децата си като сключват договори за здравно осигуряване и социални застраховки.

Признаването и ползването на тези права от семейството означава и поемане на отговорност за развитието на децата. Чрез своите права родителите се задължават да отговорят на потребностите на детето от:

• семейство;
• развитие, съответстващо на неговите възможности;
• здравно и социално осигуряване;
• защита на културната му идентичност (притежаване на име; усвояване на език, традиции и бит, характерни за етническата общност, към която принадлежи; изповядване на религия).

Връзката на човека с неговия дом и семейство има интимен характер. Домът прилича на своите обитатели. Те го създават според собствените си потребности, претенции и възможности. Посредством утвърдените в него традиции и обичаи, разкриващи семейните ценности, домът твори личностните особености (ориентации, убеждения, нагласи) на членовете на семейството. Духът на дома и съхранените от него ценности възпроизвеждат у всяко следващо поколение потребността да бъдат мултиплицирани.
Хората от различни култури имат различни представи за дом и семейство, но за всички домът и семейството са ценности, и за всички е еднаква потребността да гарантират чрез тях правото на сигурност и щастие на децата.