© 2000, Мариана Минчева–Ризова, Илиян Ризов,  МОДЕЛИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО (I-IV клас)

ИДЕИ ЗА КОНСТРУИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

(1) ТЕМА:

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ ПРАВО?

 

“Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.Те са надарени с разум и съвест и следва да се

отнасят помежду си в дух на братство.”

(Член 1 от “Всеобща декларация за правата на човека”)

 

ОСНОВАНИЯ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Заявяването на право означава заявяване на претенции, потребности и нужди, и изискване на уважение към тях, както и към личността на човека, който ги е проявил. Настояването за уважаване на човешкото право означава настояване за зачитане на човешката свобода и човешкото достойнство. Човекът, който опазва правата на другите и държи неговите права също да бъдат защитени, възприема себе си като свободна и равнопоставена на другите личност. Правата дават възможност на всеки да се самоутвърди, тъй като чрез тях човекът изразява своята воля:

- да се договаря с другите за условията (правилата) на съвместен живот;
- да избира най-добрите възможности за себе си в рамките на договорените правила;
- да се разпорежда с властта, която правата му предоставят.

Записването придава на договорените права официален и задължителен характер, тъй като ги фиксира точно и улеснява прилагането на санкции при неспазването им. Записването на правата ангажира органи - гаранти за тяхното спазване (държава, законодателен орган, съдебна институция, административен апарат, полиция и др.) Записването означава деклариране, че правата се приемат от всички, които са се договорили.

Правата регулират взаимоотношенията между хората, защото те са съвкупност от правила и предписания, които се отнасят до съвместния им живот. Правата са предмет на договаряне. Това означава, че с тяхна помощ, хората определят всички позволени и забранени действия един спрямо друг, като изискват и гаранции за тяхното съблюдаване.

Конвенцията за правата на детето е договор между държави, чрез който те се задължават да постигнат определени цели по отношение на живота и благополучието на децата.

Децата трябва да имат специално записани права, тъй като те не са в състояние да се справят сами с проблемите на своето оцеляване и развитие и се нуждаят от специално внимание и грижи от страна на възрастните. Затова държавите, страни по Конвенцията, признават правото на всички деца на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на тяхното физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, и се задължават да предприемат всички мерки за развитие на техните способности, както и за защита на висшите им интереси.

Предишна Съдържание Слвдваща