Конвенцията за правата на детето е резултат от многогодишните усилия на международната общност да се признаят и защитят специалните нужди на децата.

Първият документ, с който се свързват началните стъпки по пътя към създаването на Конвенцията е Женевската декларация за правата на децата. Тя е приета през 1923г. от съвета на новоучредената неправителствена организация “Save the Children International Union”.

През 1948г. Генералната асамблея на Организацията на обединените нации одобрява разширен вариант на Женевската декларация, а през 1959г. приема нова декларация, съдържаща 10 основни стандарта (принципи) за защита и благополучие на децата. Декларацията за правата на детето от 1959г. не обвързва със задължения държавите, които са я признали. Въпреки това, през следващите 20 години тя вдъхновява провеждането на много международни инициативи, посветени на децата и на техните права.

През 1978г. правителството на Полша представя в Комисията по човешки права към Обединените нации проект на Конвенция за правата на детето, с надеждата, че е възможно той да бъде приет през 1979г. като подходящ символ за международната година на детето. Комисията обаче преценява, че текстът, основаващ се на принципите от Декларацията за правата на детето, се нуждае от по-задълбочено разработване и създава специална работна група. След 10 годишен труд работната група постига консенсус по настоящия вариант на Конвенцията.

Конвенцията за правата на детето е приета на 20.11.1989г. от Генералната асамблея на Обединените нации. Открита е за подписване на 26.01.1990г. Още през първия ден 61 държави писмено заявяват съгласието си с нея. С подписването на Конвенцията, правителствата демонстрират своята готовност да обмислят сериозно възможностите за ратифициране на документа, тъй като това означава поемане на задължения за привеждане на националните законодателства в съответствие с условията на Конвенцията.

Конвенцията за правата на детето влиза в сила на 02.09.1990г. Пет години след нейното приемане, тя е ратифицирана от близо 90 процента от всички държави в света. След още пет години (ноември 1999) само на две държави (Сомалия и САЩ) им предстои да се присъединят към тях. Този факт превръща Конвенцията в безпрецедентен документ в историята на международното законодателство, посветено на човешките права. Широкото одобрение на стандартите и задълженията в Конвенцията е доказателство за изключително високото ниво на осъзнаване на този договор и за очакванията спрямо практическия ефект, който Конвенцията трябва да има.