Образователното съдържание в началната училищна степен интегрира компоненти на социалното познание, които по естествен начин се отнасят до различни страни от правата на детето. Този факт, за съжаление, се използва по-често като аргумент в защита на актуалното състояние на учебното съдържание, отколкото като основание за иновации.

Развитието на началното образование през последното десетилетие предложи множество доказателства за неизползваните социални и познавателни възможности на малките ученици. Прилагането на нови програми и модели за обучение показа лекотата, с която учениците могат да усвояват учебно съдържание, разкриващо рационалните и нравствени измерения на съвременното социално поведение. Много учители откриха, именно в работата си, посветена на правата на детето, тези нови ресурси за детското развитие. Въпреки това, въвеждането на “правата на детето” като предмет на учебно познание в началното училище не се възприема еднозначно.

За част от учителите провеждането на обучение по правата на детето с ученици от началните класове е само поредният “хит” на образователната реформа и формално условие за признаване на професионалната им благонадеждност. Тази рефлексия се свързва с действително формалната работа на учителите по правата на детето, зад която понякога могат да се открият неосъзнавани от тях дискриминационни стереотипи и нагласи.

Друга част от учителите виждат в обучението по правата на детето възможност за постигане на по-добри резултати по отношение на поведението на учениците - дисциплината в час, самоорганизирането, междуличностните взаимоотношения и др. Тези прагматични очаквания, свързани с решаването на определени професионални проблеми, очертават тенденция, която е на път да се превърне в доминираща.

За нас и множеството специалисти в образованието, “правата на детето” очертават образователна реалност, която открива нови професионални ресурси и предизвиква позитивно развитие в отношенията между училищните общности. Защото “правата на детето” е поле, което не само поради естеството на самото обучение, предполага равностойно участие на “актьорите” в него, но и чрез своите послания регламентира равноценността на техните роли. Затова всеки учител, който има намерението да “включи” обучението по правата на детето в “театъра” на конвенционалните педагогически отношения, ще постави себе си и децата в абсурдната ситуация на несъгласие с духа на Конвенцията. И тогава той трябва да направи още веднъж своя избор…

Предназначението на настоящото издание е да представи идеи, които пряко да обслужват професионалните потребности на учителите, свързани с осъществяване на гражданско образование в началното училище.

Предложените модели за обучение по правата на детето са само примерни образци, които нямат за цел да регламентират дейността на учителя, а да му послужат като ориентири за разработване на свои програми и модели за обучение. С тази надежда свързваме и нашето желание - заедно в една общност да продължим търсенето на добрите образователни образци.