Предложените модели за обучение са основани и на някои техники за организиране на взаимодействията в класа. Тези техники могат да бъдат представени като усилия, насочени към създаване на атмосфера на доверие, равни възможности за участие и позитивен климат. Самата технология на обучение по правата на детето предполага постигането на тези важни социално-психологически условия за работата на класа.

Работа (учене) в малки групи и по двойки. Тази помощна техника може да се използва в различни случаи спрямо повечето от изложените вече методи на обучение.

Работата в малки групи и по двойки улеснява:

• въвеждането на учениците в дискусионни проблеми;
• обсъждането на специфични части от по-глобални теми и проблеми, които предстоят да бъдат разглеждани от целия клас;
• споделянето на опит, който има доверителен характер;
• довършването на специфични задачи, които са част от общата работа на класа;
• разработването на различни учебни и извънкласни проекти;
• по-доброто импровизиране в разиграването на ролеви игри;
• оптималното включване на всички ученици в провеждането на активизиращи игри;
• рационализирането на учебното време и др.

Трябва да се има предвид, че включването на малките ученици в работа по групи не е безпроблемно. Някои сериозни дефицити в уменията им да работят и играят заедно могат да бъдат препятствие пред реализирането на всяко едно обучение, разчитащо на по-голяма организационна и познавателна самостоятелност. Затова, изграждайки своята програма за обучение, учителят трябва да предвижда подходящи активизиращи игри, които предполагат съвместно участие на учениците и взаимодействие между тях.

Процедурата по разделяне на децата в групи (или по двойки) може да бъде занимателно въведение, което създава позитивни очаквания от предстоящата групова работа. Учителят може да използва следните техники за групиране:

• групиране чрез преброяване на поредни номера (например “първи - втори”, “първи - втори - трети” и т.н.);
• групиране по рождени месеци и дни;
• групиране по първите букви на децата;
• групиране чрез двойка карти: “Том и Джери”, “цар и царица” и др.;
• групиране чрез картички (с картинки), разделени на толкова части, колкото трябва да бъде броят на децата в групата;
• групиране по еднакъв цвят на дрехите, очите, косата.

Договаряне на правила за съвместна работа. В началото на всяко едно обучение (или на всяка учебна година), е необходимо да се постигне споразумение (договор, конвенция) за правилата на работа в клас. Учителят може да предложи на учениците забавни начини, стимулиращи участието на всички в тяхното формулиране. Нека още в самото начало учениците да се почувстват автори на “правила”, които след това, като членове на една общност (децата обичат да се чувстват част от цялото) да спазват заедно. Нека това да бъде игра, в която се симулират взаимоотношения при самоорганизация по подобие на “разумните” възрастни.

Учителят трябва да увери класа, че не се позволяват изключения от спазването на правилата за съвместна работа (така, както е например в играта на футбол, баскетбол и др.). През първите седмици ще се налага правилата да се напомнят по-често на класа. Ще бъде добре, ако списъкът от правила бъде окачен като табло така, че да се вижда от всички.

Някои от правилата могат да изглеждат така:

• “Да се изслушваме взаимно!”
• “Да зачитаме мнението на всеки един от нас!”
• “Да не се обиждаме и да не се присмиваме един на друг!”
• “Всеки има право да изкаже своето мнение!”
• “Да вдигаме ръка,когато искаме думата!”
• “Всеки има право да откаже участие в някое обсъждане, когато не иска!”

Кръг на разговорите. За дейностите, в които целият клас работи заедно - съвместни обсъждания, водене на дискусии, провеждане на ролеви и активизиращи игри, препоръчваме учениците, редом с учителя да бъдат разположени в кръг, в който всеки може да види другия. Това ще създаде условия да се повиши активността на учениците, и по-ефективно да се спазват правилата за съвместна работа.

Използване на активизиращи игри. Нашият опит показва, че все още се подценяват възможностите, които самото обучение предоставя на децата - да мислят заедно и да играят заедно. В този смисъл предлагането на активизиращи игри не трябва да се приема като “гарнитура” към “сериозната част” на обучението.

Да се научат децата да играят заедно трябва да бъде цел на всяка една програма за обучение по правата на детето и на нея може да се разчита като изходно условие за реализирането на останалите цели. От друга страна, трябва да се използва и всяка възможност за провеждане на обсъждания и дискусии в клас, като се дават равни шансове на всички да изказват своите мисли и оценки. Училището според нас все още е място, в което учениците учат и играят един до друг, но не заедно. А играта, по правило, се счита за дейност, която единствено разтоварва. Нека с обучението по правата на детето се дават повече възможности на учениците да редуват учене и игра, но по такъв начин, който не позволява еднозначното им оценяване: ученето само като “работа и задължение”, а играта - като “забавление”.

Използването на активизиращи игри се основава и на “чисто” технологични причини. Чрез тях може да се противодейства на моментите на спад в учебната работа. Те могат да бъдат използвани и като средство за “затопляне” на отношенията в групата, за емоционално и познавателно активизиране. Затова тези игри често са определяни и като “загряващи” или “разчупващи ледовете”. Това говори за тяхната двойствена функция - да опосредстват релаксацията в групата чрез снижаване на вътрешногруповото напрежение и да стимулират позитивната емоционалност, насочена към саморазвитие и изграждане на добри отношения с околните.

В обучението активизиращите игри се препоръчват често тогава, когато:

• учениците нямат добре развити умения за групова работа;
• учениците не се познават добре помежду си и се чувстват притеснени;
• класът е стоял продължително време на едно място;
• е прекалено спокойно, лениво и тихо;
• отделни ученици закъсняват често за началото на часа;
• класът се е върнал от обедна почивка;
• съдържанието на играта смислово и емоционално може да се свърже с темата на занятието като демонстриращо или трениращо средство (подобно на дидактическите и ролевите игри).