А. Методи на обучение, предложени в примерните модели

Обсъждане. Като типичен метод на диалогичността, чрез него учителят и учениците разменят информация, споделят свой опит, мисли, чувства и идеи. Подобно на добрите образци на неинституционализираното учене, диалогът в класната стая може да осигури на учениците спонтанни познавателни открития, съпреживяване и партньорство.
Добре организираното обсъждане допуска (и дори предвижда) задаването на въпроси не само от страна на учителя. В предложените модели за обучение могат да се открият примерни въпроси, чиято цел е пораждането на други въпроси, които учениците ще пожелаят да зададат на своя учител, родител или връстник.

Обсъждането е многофункционална процедура, която може да реализира различни задачи, свързани с възможностите за:

• актуализиране на опита на учениците;
• откриване на нови знания;
• активизиране на мисленето и въображението;
• осмисляне и обобщаване на знанията;
• контрол и оценяване на обучението и др.

Заради своите функции и вариативност на провеждане обсъждането обикновено се включва като интегративна техника в други методи. (Например в процедурите на мозъчните атаки, ролевите игри и упражненията.)

Функционалното място на обсъждането в обучението предопределя своеобразието на неговото структуриране, което се изразява във въпросите за обсъждане и отношенията помежду им.

Задаването на въпроси е професионално-педагогическо умение. То изисква от учителя не само познаване на учебното съдържание и възможностите на учениците, с които работи, но познаване и на възможностите на самите въпроси (конвергентни, дивергентни и оценъчни въпроси, въпроси за подсказване, изясняване и др.).

В хода на обсъждането някои от поставените въпроси могат да предизвикат дискутиране, с което обсъждането придобива характер на дискусия.

Дискусия. (От латинското discussio, означаващо “спор”.) Това е метод на обучение чрез разрешаване на спорни проблеми. Дискусията (подобно на другите методи) може да бъде описана чрез последователност от разнообразни техники, представени същевременно като изисквания към работата на учителя и като предмет на специално изучаване от учениците. Тези техники включват:

• задаване на уточняващи въпроси за определяне на спорния проблем и дефиниране на работните понятия;
• уточняване на противоречията, идентифициране на теза и антитеза;
• стимулиране към търсене на аргументи (прилагане на техниката “Защо?” (“Разнищване докрай”);
• организиране на времето и пространството за изложения на спорещите страни, взаимно изслушване и начин на оценяване;
• графично отразяване на резултатите от дискутирането;
• процедури за обобщаване и систематизиране на резултатите от дискутирането и много други.

Повечето от посочените примерни дискусии в моделите на обучение са описани така, че да напомнят на учителя за някои от изброените техники.

Мозъчна атака (brainstorming). Методът организира ученическата група или класа свободно и бързо да изказва идеи в отговор на зададен от водещия въпрос, включвайки следните стъпки:

1. Водещият задава въпрос (желателно е да бъде изписан на дъската или на постер) и, след като се увери, че всички ясно са разбрали задачата, посочва времето за изпълнение (обикновено в рамките на 3-5 минути).
2. След подаден сигнал от водещия, за посоченото от него време учениците дават своите отговори, а водещият ги записва непосредствено под въпроса. Отговорите се записват по реда на тяхното предлагане и по начина, по който са формулирани от учениците. Не се допускат редакции. През това време не се извършва обсъждане и оценяване на предлаганите идеи.
3. Предложенията се оценяват чрез обсъждане (или дискусия), след като се преустанови тяхното излагане (например след изтичането на предварително уточненото време за това). Тази последна стъпка понякога не се описва като част от метода “мозъчна атака”, а се обособява самостоятелно като “метод на отложената оценка”.

Проблемите при изпълнението на този структурно несложен метод произтичат преди всичко от трудностите да се преодолеят спонтанните реакции в поведението, придружени с даването на оценъчни съждения. Както за учениците, така и за възрастните това е предизвикателство, което изисква уточняване на правилата преди използването на метода. Отначало ще се наложи правилата по-често да се напомнят, докато този метод се усвои и се превърне в групово умение, представляващо част от комплекса “умения за групова работа”.

Упражнение. Това е един от често използваните методи в описаните модели на обучение. Упражненията са изключително разнообразни по своите дидактически възможности и начини на организиране. Обикновено под “упражнение” се разбира поредица от репродуктивни действия, които развиват определени умения. Това донякъде определя дидактическото място на метода, предимно в приключващата фаза от обучението, в която се тренират умения.

Приоритетно ориентираното към развитие на личностни и социални умения обучение предполага по-богати възможности за многофункционалното приложение на упражненията, с което се разширяват и представите ни за тях. В моделите на обучение са описани упражнения за мотивиране на учениците и за актуализиране на техния опит, за въвеждане в ново съдържание, за затвърдяване или коригиране на модели на поведение, за проблематизиране на нагласи, даване на оценки, операционализиране на действия и др. Много от предложените упражнения процесуално са близки до различни образци на дидактически игри, решаване на казуси, дейности за самостоятелна работа и т.н. Общото между повечето упражнения от моделите на обучение е в търсенето на подходяща за възрастта занимателност, провокиране на интерес и осигуряване на възможности за комплексно активизиране на възприятията на учениците.

Дидактическа игра. Подобно на упражненията този метод реализира разнообразни по своята същност задачи. Дидактическата игра успешно интегрира различни възможности за активизиране на мисленето и въображението на учениците, създавайки приятна емоционална среда. Чрез дидактическите игри от описаните модели на обучение пътят на познанието става по-достъпен за учениците, тъй като игрите създават познавателни ситуации, близки до опита на децата. С тяхна помощ се демонстрират факти (модели на поведение), които иначе биха били трудни за наблюдаване.

Използването на ролеви игри има предимството, че успешно може да събере в едно познавателната активност на обучаващите се и атмосферата на релаксация и забавление. Това прави още по-наложително точното съобщаване на задачата на всеки ученик, разпределянето на ролите и определянето на времето за провеждане на играта.

Като задължително се поставя условието всяка ролева игра да приключва с оценяване и обсъждане на извършеното. Това е предвидено в описаните модели на обучение.