|
© 2000, Мариана Минчева–Ризова, Илиян Ризов, МОДЕЛИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО (I-IV клас) |
|
"1) Държавите - страни по конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето." (Член 12 от “Конвенция за правата на детето”) "1) Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето." (Член 13 от “Конвенция за правата на детето”)
Усвояването на знания, умения и ценности е субективен акт на преработка на информацията, която постъпва в процеса на учене и социализация. Натрупаните собствени впечатления, чувства и разбирания прерастват в собствени възгледи и убеждения, които се изразяват пред другите като собствено мнение и позиция. Пълноценното взаимодействие и общуване между хората изисква свободно споделяне на възгледи и мнения. Предлагането и обсъждането на различни гледни точки и варианти за решаване на проблемите предоставя повече възможности за избор на правилни решения. Особено ценно е да се изисква и да се чуе мнението на страната, за която се предполага, че най-силно ще изпита последиците от вземането на определени решения. Ето защо свободата на изразяване на възгледите и мнението по всички въпроси демократичното общество утвърждава като право на човека (на детето). Човекът е същество, което живее чрез информация. Непрекъснато, волно или неволно, той е въвлечен в процес на обмен на информация с другите хора. Предаването на информация по своята същност е предаване на съобщение. Хората имат потребност да изразяват и съобщават един на друг мисли, идеи, намерения, настроения и чувства, тъй като това им помага да се ориентират взаимно в своите познания, позиции, убеждения, състояния. Историята на обществото и развитието на културата може да се представи като един постъпателен процес на съхраняване, обогатяване и предаване на информация под формата на народно творчество (песни, приказки, легенди, поговорки), традиции, обичаи, морални напътствия и забрани, книжнина, наука, произведения на изкуството и занаятите, практически опит и др. Човекът живее в информационна среда, тъй като сетивата го ориентират непрекъснато в промените, които протичат във вътрешния му свят и в заобикалящата го среда. Благодарение на своя разум той може да “вижда” извън рамките на очевидностите и да разгадава информацията, която природата е закодирала в тях. Освен това, човекът сам твори свят - строи, преобразува, задава свои значения и смисли на нещата, т.е. сам създава информация. Така например, всеки предмет, плод на човешката дейност, носи едновременно информация за себе си (от какво е направен и за какво е предназначен), за особеностите на времето, когато е направен и за майсторството на своя създател.Притежаването и ползването на информация е безспорно преимущество. Колкото повече информация има по даден проблем, толкова по-големи са възможностите за най-правилното му решаване. Затова с пълно основание се твърди, че предоставянето на информация е предоставяне на възможности за избор и на свобода на действията. Търсенето, получаването и изпращането на информация днес е все по-лесен и достъпен процес. В историческото си развитие човекът е усъвършенствал и средствата за съхраняване и предаване на информация - от жестовете, танците, рисунките и звучащото слово (речта) през писменото слово и масовото му печатно разпространение до фотографските, фоно и кино ленти и компютърните технологии.Умението на човека да си служи с информация включва и умението му да разчита посланието, което се отправя с информацията. Когато например директно общуваме с другите, ние предаваме голяма част от информацията не само с думи, но и по несловесен път - с погледи, мимики, жестове, тембър на гласа, пози (език на тялото). Тази информация много добре ориентира в подтекста на това, което се съобщава с думите, както и в психическите преживявания на информиращия, отношението му към събеседника и др. |
|
|
|