Поглед към “знаците” на Конвенцията. Продължение...

© 2000, Мариана Минчева–Ризова, Илиян Ризов, МОДЕЛИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО (I-IV клас)
Поглед към “знаците” на Конвенцията

Към това могат да се прибавят още и две принципни положения, които Конвенцията утвърждава, а именно, че:

“Най-висшите интереси на детето” (Член 3) става задължителен критерий за “всички дейности и действия, отнасящи се до децата”.

Родителите (или другите отговорни за детето) трябва да осигурят ръководство на детето в упражняването на неговите права по начин, съответстващ на “развитието на способностите” му (според Член 5).

Въпреки своя прогресивния характер, не всички аспекти на Конвенцията отговарят на очакванията на държавите, които имат по-добри постижения в областта на човешките права и са си поставили по-високи изисквания с оглед висшите интереси на детето. Така например, често критикувано положение е ниската възрастова граница (15 години), под която се забранява призоваването на лица във въоръжените сили и тяхното участие във въоръжени действия. Много държави, които вече са ратифицирали Конвенцията, са заявили, че биха приложили това изискване за всички деца до 18 годишна възраст. Съществуват и множество спорни въпроси, които Конвенцията не решава като, например, защита на децата от участие в медицински експерименти и гарантиране на правото им на предучилищно образование.

За да се удовлетворят претенциите на правителствата, които изискват поставянето на по-високи стандарти през 1993г., се създава работна група, която да изработи допълнителен протокол към Конвенцията, имащ незадължителен характер.

Независимо от критиките към текстовете на Конвенцията, за краткото време на своето съществуване, тя се превърна в международно “ръководство” за правителствени и неправителствени организации, утвърждаващо единни стандарти, отговорности и процедури в сферата на правата на детето. Въпреки желанието за “видимост” на резултатите от действието на Конвенцията, нейният ефект не трябва да се измерва само чрез въздействието, което тя оказва за подобряване на отделни страни от живота на децата. Тя не е само международен правен инструмент за непосредствено осигуряване и защита на децата. Нейното предназначение трябва да се приема като необходимото духовно присъствие, утвърждаващо мярката за достойно съществуване на човека. Като мисъл за децата, тя е “знак” за бъдещето, което я превръща в световна идея и най-високо постижение на човешката цивилизация.

В края на ХХ век, определян често като най-жестокият, със създаването на Конвенцията за правата на детето човечеството успя да си подари достойнство и мечта за следващия век.