I.

Правата на детето като интегративна област на познание предполага включването й в различния контекст на учебните предмети. Това дава възможност всеки учител да открие своя гледна точка за конструиране на учебно съдържание по правата на детето и, в зависимост от своята компетентност, да предлага различни варианти на програми и модели за обучение.

Своите интердисциплинарни възможности познанието за правата на детето проявява най-пълно в сферата на гражданското образование. Като своеобразна методология на гражданското поведение, познанието за правата на човека (и в частност – за правата на детето) има функцията да фокусира по-точно целите на гражданското образование и да предложи по-точни ориентири за изграждане на неговото съдържание. В това отношение, чрез учебното познание за правата на детето, учителите могат да получат ефективна подкрепа в процеса на уточняване на съдържанието на гражданското образование.

Провеждането на обучение по правата на детето изисква от учителите да познават добре не само съдържанието на правата, но и да притежават богат технологичен инструментариум, чрез който да направят постулатите от Конвенцията разбираеми, функционални и необходими за децата. Обучението по правата на детето не е обикновено запознаване с членове от Конвенцията, подобно на заучаване на правила, а преди всичко е насочено към развитие на социалните умения на учениците за отстояване на своите права и правата на другите.

В търсенето на ефективни стратегии за конструиране на обучение по правата на детето, ние трябва да отчитаме, че децата обикновено не възприемат нарушаването на правата като част от своето ежедневие. Те възприемат дискриминационното отношение към себе си като нещо необичайно, което се случва рядко и е свързано преди всичко с отношенията им с възрастните. Може би този начин на възприемане на правата се утвърждава и от популярния в педагогическата практика подход, при който правата на децата се преподават предимно като задължения на държавите и родителите.

Без необходимото дидактическо редуциране, правата на детето биха могли да се възприемат единствено от гледна точка на детето като обект на дискриминация, а не от гледна точка на детето, като участник в правовия ред и като бъдещ възрастен, комуто предстои да защитава правата на децата. За нуждите на обучението по правата на детето, представянето на правните членове от Конвенцията не трябва да се извършва единствено в контекста на отношенията “институция (възрастен) - дете”. За да доловят прагматизма във функционирането на правата, малките граждани трябва да възприемат спазването им и като своя отговорност, като необходимост, която им гарантира разбирателство и коректност в ежедневните контакти с връстниците. Затова, в процеса на обучение е необходимо да се анализират различни прояви на дискриминационно отношение на деца спрямо деца - ситуации, които да предизвикват учениците към заемането на позиция и идентифицирането на собствени дискриминационни нагласи. Само така те могат да осмислят жизнеността на правото и правата.

В началната училищна степен запознаването с Конвенцията за правата на детето би следвало да има пропедевтичен характер и от тази гледна точка трябва да възприемаме съдържанието на настоящите примерни модели за обучение. В процеса на тяхното конструиране ние сме се ръководили от следните принципни положения:

Първо, съдържанието на правата да се разкрива от гледна точка на тяхната функционалност - като резултат от взаимна договореност на правила (забрани и разрешения), и като гаранция за равнопоставеност, еднаква мярка към всички в изходните условия и санкциите.

Второ, обучението да бъде ориентирано към създаване на възможности детето да се самовъзприема като активен участник в правовия ред и като бъдещ възрастен, на когото предстои да защитава правата на децата.

Трето, образователното съдържание да бъде конструирано по начин, преодоляващ традиционното представяне на правата като опозиция на задълженията. Разглеждани в тази опозиция, правата лесно се асоциират с външна принуда и назидателност, което възпрепятства превръщането им в потребности. Вместо това, на учениците може да се предложи естествената логика на разбирането, според която заявяването на собственото право вече означава признаване на същото право и на другия. Така отговорното поведение става реално постижимо, защото пътят към него преминава през утвърждаване на самочувствието, че имаш право и възможност да го упражняваш, защитавайки правото на другите, без възможното в подобни случаи манипулиране с чувството за вина чрез “стратегията на задълженията”.

Четвърто, “носител” на образователно съдържание да бъде самата процедура на обучение. Освен като образователно съдържание, познанието за правата на детето се редуцира и от самата технология на обучение, която е предназначена да осигури възможности на учениците за диалог, обсъждания, дискусии, споделяне на опит, работа в групи, игри и други дейности, чрез които се развиват социалните умения на учениците.