© 2000, Мариана Минчева–Ризова, Илиян Ризов,  МОДЕЛИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО (I-IV клас)

(3) ТЕМА:

ПРАВО НА ИМЕ И САМОЛИЧНОСТ

“1) Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, право да придобие гражданство ...”

(Член 7 от “Конвенция за правата на детето”)

“1) Държавите ... се задължават да зачитат правото на детето да запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето гражданство, име и семейни връзки, които са признати от закона.”

(Член 8 от “Конвенция за правата на детето”)

 

ОСНОВАНИЯ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

С даването на име се признава правото на живот на детето.
Името е първото нещо, по което новороденото се равнява с останалите хора в обществото и затова получаването на име е едно от първите негови права. С името официално се признава правото на живот. Името започва да пази детето в обществото, защото носи информация важна да се знае от другите, а именно, че някой вече съществува.

Чрез името се признава правото на детето да принадлежи към определен род и култура.
С избора на име обикновено се посочва принадлежността на детето към историята на неговия род. Като приемник на тази история, то принадлежи към определена група от хора, които говорят на един език, имат едни и същи празници и обичаи, т.е. притежават своя културна определеност. Името в повечето случаи говори за принадлежността на човека към тази култура.

Името на човека е интеркултурно проявление на единните послания, с които хората от различни култури утвърждават универсални ценности.

Името “пази” със смисъла, който е вложен в него.
В живота на семейството на новороденото изборът на име е важен момент, защото то трябва да носи своеобразно послание за човека, на когото се дава. С името се извършва първото “заклинание” и “наричане”. Изразява се повелята на семейството каква съдба трябва да има детето, какъв човек трябва да стане. Чрез името се търси и магическата сила на думата. Затова казваме, че името е и своеобразно послание към другите, а в ритуалите за даване на име присъства винаги елемент на мистичност.

Името е атрибут на аз-идентичността.
Представата на човека за себе си и представата на другите за него е неизменно свързана със собственото му име. Името е първият знак, чрез който личността се възприема като единна психическа цялост. Затова, позитивното възприемане на собственото име означава и позитивно възприемане на себе си.

Предишна Съдържание Слвдваща