Възникнал през VI в.пр.н.е. град Варна (Одесос) бързо доказал ролята си на важен стратегически и търговки център. Но във времето на постоянни варварски нашествия и непрестанни войни, когато забогатяващите градове са били лесна и желана плячка, от жизнено значение е била тяхната защита. С тази цел, ако не целите селища, то поне най-важната им централна част, била ограждана с крепостни стени. Такива крепостни стени имала и Варна (Одесос).
Поради това, че запазени останки от тях няма,
за наличието на крепостни стени на най-ранния Одесос
можем да съдим единствено от записките на древните летописци. Най-ранни
данни ни е оставил готския историк Йорданес, който описал неуспеха на Филип
II Македонски да превземе града през 341 г.пр.н.е. - жреците и местната
управа излезли през градските порти и успели чрез преговори да сключат
споразумение. През I в.пр.н.е., в похода на гетският цар Буребиста срещу
понтийските градове сред най-пострадалите бил Одесос, а крепостните му
стени били съборени. С възстановяването на града вероятно се е наложило
и построяване на нови. Сравнително повече информация и археологически материали
има от годините на римското управление. Според един надпис от Одесос, в
началото на I в.н.е., по времето на император Тиберий, били направени поправки
на крепостната стена. Укрепвания били правени и по-късно, например през
536 г., когато Одесос станал административен център на квестура. В следствие
на жестоките аварски нападения през VII век аспаруховите българи най-вероятно
са заварили стените на Одесос-Варна силно повредени или разрушени. Като
техен заместител и за защита откъм морето те издигнали земен насип на юг
от града, известен днес като Аспаруховия вал. С попадането на Варна във
византийски ръце крепостните стени били отново издигнати. Кога точно е
станало това не е ясно, но се знае, че градът е устоял на нашествията на
печенегите и куманите през XI и XII век. По-късно Никита Хониат отбелязал,
че стените на града били разрушени от цар Калоян през 1202 г. Здрава крепост
е заварил при обсадата си Амедей VI Савойски през 1366 г., такава имало
и по време на битката през 1444 г. В следващите
векове европейци и турци, посетили града, видели варненския "кастел", "цитадела"
или "замък с кули". Най-развити и поддържани били крепостните стени към
края на турското робство, за които има запазени подробни описания и планове.
Как са изглеждали крепостните стени на Варна
през вековете?
Античната крепостна стена
Оскъдните археологически разкопки в гъсто населения днес район на стара Варна могат донякъде да очертаят мястото на римската крепостна стена. Запазени фрагменти от нея са открити по бул. "Приморски" срещу Аквариума, на ул."М. Колони", до църквата "Свети Никола", до днешното заведение "Happy" срещу магазин "Валентина" (в двора зад "Валентина" е запазена крепостна кула), до Щаба на флота и на някой други места, а по-надолу следвала брега. В по късни времена част от стената, минаваща по бул. "Приморски" се е срутила и по сведения на братя Шкорпил останките й са се виждали под водата. С построяването на вълнолома стръмния бряг се е заличил от образувалата се пясъчна ивица. Основата на стените (на около 3 метра под сегашното ниво) била от дребен камък, а по-нагоре били изградени от големи каменни блокове, наредени плътно един до друг. Височината им достигала до 8 метра, а дебелината от 1 до 3,5 на по-уязвимите места. Вероятно по крепостния зид е имало зъбери и бойници и пътека, по която да се движат войниците. На определени места са били четириъгълните бойни кули, които били по-високи и издадени напред. Само кулите около крепостните порти били шестоъгълни. Вероятно е в центъра на града, в района около Термите, да е имало акропол, но за такъв археологически данни няма. Не е известен и планът на улиците в стария Одесос. Според тогавашната практика всеки античен град е бил пресичан от две главни улици, следващи посоките на света, и наричани "Декаманус максимус" и " Кардо максимус", а успоредните на тях улици образували кварталите. Там където се пресичали първите бил и градският площад - форумът. Няма единно мнение за това, до кога са се запазила римските крепостни стени. Сигурни сведения има до VІ век, но според различните изследователи, в един или друг вид те са били използвани до Х, ХІV или ХV век.
Средновековната крепостна стена
За разлика от античния
период на днешна Варна през Средновековието
крепостният град е бил с далеч по-скромни размери. Преки доказателства
за неговото точно местоположение и времето на построяване няма, но от писмените
източници може да се изгради известна представа за това. В началото на
века братя Шкорпил поддържат мнението, че през Средновековието все още
се е използвала и римската крепостна стена. Но възможностите на феодалите
по това време са били ограничени, и строежите и поддържането на големи
крепости били невъзможни. Други, по-късни сведения, подсказват доста по-скромни
размери на крепостта и нейния старинен произход. От описанията може да
се оформи изводът, че римските стени са били използвани до към Х - ХІ век
и изоставени, а новата средновековна крепост, която ги е заместила се отъждествява
с т.н. Кале ичи, съществувало до 1830 г.
Средновековните крепостни стени заграждали района
между Дома на транспортните работници и високата половина на ул."Сан Стефано".
С формата на неправилен многоъгълник, напомнящ щит, ориентиран по посоките
северозапад - югоизток, те обхващали площ от около 40 дка. Стените, високи
около 8 метра и с дебелина между 1,5 и 2 метра били от масивни каменни
блокове, с бойници (мазгали) и имали 12 четириъгълни кули, които били по-високи
и издадени навън. В по-късен период крепостта била обградена и с още една,
външна стена, висока до 3 метра. В по-старите сведения се споменава, че
стените били обградени от ров, който в крайморската част бил наводнен.
През ХVІІІ век Броняр заварва такъв само от север, а след началото на ХІХ
век ровът е бил постепенно изоставен и засипан. Портата на крепостта (тур.
буюк капусу - голямата порта) била в южната част на западната стена, пазена
от две кули. За да се мине през нея се спускал мост над крепостния ров.
Братя Шкорпил показват още една малка порта на северната стена.
От
вътрешната страна на крепостта, прилипена към средата на западната стена
се издигала цитаделата. Тя представлявала правоъгълник с размери 38 на
28 метра, със стена широка 2 - 3 метра и кули с височина около 10 метра.
На много места се виждали антични отломки и мраморни корнизи, използвани
за направата й. Цитаделата била разделена на няколко помещения, а след
въвеждането на огнестрелното оръжие била пригодена за барутен погреб (Барут
хане) и оръжеен арсенал. За това свидетелства още Евлия Челеби през 1656
г.
Освен цитаделата (Барут хане) в границите на
крепостните стени, около Кале мегдан, имало и къщи, обитавани само от турци,
а близо до югозападния й ъгъл била джамията Кале джами. Самия град бил
разположен извън стените и представлявал гъсто застроени схлупени къщи,
оформящи тесни, криволичещи и мръсни улици. Това, както и неравния околен
релеф и мочурищата на юг допълнително затруднявали достъпа до крепостта.
По време на Руско - турската война от 1828 г.
Варна е в руски ръце близо две години. При оттеглянето на руските войски
средновековната крепост е взривена, като остава само укреплението Барут
хане. Площта заемана от нея била разделена на парцели и застроена.