|
Приказка за имената. Илиян Ризов, Мариана Минчева-Ризова | [Приказки] |
Отдавна, много отдавна в едно далечно царство хората живеели без имена. Един ден през техните земи минал странник, който им разказал, че някога техните прадеди имали имена, но били омагьосани да ги забравят и да заживеят без да дават имена на децата си.
Хората, които дотогава не знаели какво значи да се живее с име, се учудили и попитали странника какво е име на човек, и дали да имаш име е по-добро, отколкото да нямаш. Странникът не знаел как да им обясни, защото на свой ред се чудел как може да се живее без име ...
След като хората се убедили, че е важно да имат имена, попитали как могат да ги получат. Странникът им казал, че само мъдрецът от Високата планина може да им помогне.
Тогава хората отишли при мъдреца, за да го помолят да им даде имена. Той обаче казал, че тази задача не е по силите му. Хората недоумявали защо мъдрецът не се решава да им даде имена. “Нали човекът не си избира сам името - казали те. - Ти си най-умният човек, когото познаваме, кой друг да ни даде имена?! Каквото име ти решиш да носи всеки от нас, такова и ще бъде.”
Тогава мъдрецът им отговорил: “На новороденото се избира име, с което му се пожелава нещо добро. Вярва се, че това ще помогне на детето да израсне добро. Тогава казваме, че човекът следва своето име.” И по-нататък той продължил така: “А вие вече сте зрели хора и сами можете да решите, според доброто, което носите в себе си, какви имена ще ви подхождат.”
|
Приказка огледалния град. Мариана Минчева-Ризова | [Приказки] |
В тази история няма истински огледала, въпреки че е пълна с отражения и подхлъзвания.
Не знам как ще реагирате, ако се изправите пред табела с надпис: “Огледален град.” Сигурно ще си помислите, че отвсякъде ще ви пресрещнат блеснали постройки и гладки улици, по които безпроблемно могат да се карат кънки под звуците на кристална музика, долитаща от нежно разлюлени стъклени дървета.
А защо да не си помислите, че може би ще се озовете в мъртъв град - из който бродят сенки и призраци, на които огледалата им трябват, за да всяват ужас у посетителите.
Само че има и друга огледалност, която може да бъде по-безжизнена и студена от истинската. Точно за нея ни е думата.
Огледалният град, за който искаме да ви разкажем, не бил построен от огледала, но всички къщи и улици в него били еднакви - все едно че се отразявали едни в други като в огледала. По същия начин изглеждали и всички дървета и птици - еднакви. Обитателите на Огледалния град също не се различавали един от друг - все едно че били много’знаци, т.е. нещо като близнаците и тризнаците, ама много повече - абе, всичките, и отгоре на това - облечени еднакво. Всички магазини били пълни с един вид стоки - един вид храна, един модел домакински уреди, един модел коли. По книжарниците им имало милионни тиражи на една и съща книга, на един и същи вестник, на една и съща аудиокасета и т. н.
С други думи, огледалният град не бил нищо повече от един кошмарен град, защото бил омагьосан да бъде свят на еднообразието!
Как може да се живее в такъв град ли? Ами не знаем! Какво мислите вие?
|
Приказка за разнообразието. Мариана Минчева-Ризова | [Приказки] |
Растели в едно градина, редом с други плодове, черешово дърво, ягоди и малини. Когато узрели, започнали да спорят кои са по-сладки и по-полезни.
Долетяло едно врабче и те го помолили да опита от всеки плод, за да каже кой е най-хубав. Врабчето харесало най-много черешите. Малините и ягодите се разсърдили и главичките им клюмнали мълчаливо.
Минал през градината и заекът. Похапнал си от узрелите плодове и примижал доволно:
- М - м, от малинките няма по-вкусни на света!
Тогава се обидили черешите и ягодите.
Допълзял отнякъде таралежът. На него пък най-много му допаднали ягодите.
Дошло и детето. Попитало животните какво правят в градината.
- Опитваме се да разрешим спора на плодовете, но не можем, защото се различаваме във вкусовете си - отговорили те.
- Ами, това е отговорът - казало детето. Всички плодове са хубави, защото имат различен вкус. Заради това, аз обичам различни плодове. Веднъж имам нужда от сочни малини, друг път мечтая за ароматни ягоди, а когато имам пред себе си череши, колкото и да ям, все не ми стига.
Разнообразието е най-хубавото нещо на този свят. Щом е край теб, винаги ще ти бъде интересно!
|
| [Приказки] |
| |
|